Прочетен: 2981 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 22.05.2009 12:47
9 сутринта.Алармата го събуди.Започва нов работен ден.Той беше психолог.Много клиенти са го посещавали в частния му кабинет.И нищо чудно,защото той беше от най-добрите.Познаваше човешката същност много добре.През кабинета му са минавали най-различни характери и типове хора.Беше свикнал с това.Той им помагаше и те оставаха доволни.В днешния петъчен ден имаше среща с клиент в 10 часа.Психологът имаше час с този човек за първи път.Не знаеше какъв е. Часовника отброи точно 10.Психологът чакаше в кабинета си.Дойде добре облечен мъж.Поздравиха се и сеансът започна.Клиентът обясни проблема си.
- Аз съм адвокат – започна той. –На едно дело трябваше да защитавам един младеж,пребил до смърт друго момче.Успях.Защитих го.Но убийството беше брутално.И съм сигурен,че той го е извършил.Сега ме мъчи безсъние,а и често се сещам как изглеждаха лицата на родителите на убитото момче и ме побиват тръпки.Адвокатът посети кабинета много пъти.А психологът доказа,че е наистина добър в професията си.Успоредно с адвоката на сеанси ходеше и един мъж,на около 40,който имаше проблеми с общуването с хората.Нямаше приятели,нито семейство.И при него настъпи положителна промяна.При психолога също настъпи промяна.Но тя не бе никак положителна.Последните му клиенти не бяха посетителите му с най-сериозни проблеми.Но те бяха тези,които предвещаваха края на кариерата му.Психологът беше попил твърде много от суровата човешка природа.15 години слушаше човешките проблеми.15 години скитане из дебрите на човешкото съзнание.В желанието си да помага на хората беше платил твърде висока цена.В началото бе започнал работата си с огромен ентусиазъм.Но в хода на нея той откри всички човешки пороци.Това явно му идваше в повече.Често сънуваше кошмари и се будеше нощем.Отскоро започна да взема хапчета против стрес.Но най-сериозната промяна в него настъпи след последните 2 клиента.От адвоката той затвърди убежденитето си колко жесток и несправедлив може да бъде човек.А 40 – годишният самотен мъж го плашеше още повече.Плашеше го,защото в него виждаше себе си.Психологът също като него нямаше семейство,приятели,нищо.Единствените му близки бяха възрастната му майка и сестра му,която беше в чужбина.Печелеше добри пари от професията си ,но нямаше нищо.Самотник в един глобален свят.Единствените хора,с които общуваше, бяха клиентите му.Но повече не искаше да говори с тях.Те го бяха докарали до лудост.Техните проблеми го задушаваха и той не можа да реши своите.Спря да ходи на работа.Нямаше вече сили за това.Искаше му се да върне времето назад,когато беше просто щастлив младеж и имаше приятели и живот.Но вече бе късно.Човекът,помогнал на толкова много хора , не можа да помогне на себе си.Затова сега не му остана друг избор,освен да се нагълта с хапчета и да напусне този свят,към който не можа да се приспособи.
Целта не винаги оправдава средствата.Когато цената е твърде висока целта не си струва.Днес на повечето хора целта им е да се домогнат до материалното,като някои да готови да платят с човешкото в себе си.Но има моменти,в които си струва човек да следва мечтите си.В тези случаи може да се каже,че `целта оправдава средствата`. К
Липсата на средства е основният проблем ...
Къде да инвестираме?
18.05.2009 16:18