Детството му премина тежко.Той не беше като другите деца.Беше самотен.Въпреки усилията да се впише сред останалите,той не успяваше.Но най-лошо беше това,което ставаше в главата му.Мисли,които предизвикваха безсъние и сълзи  в продължение на години.Кошмар,сътворен от самия него.Нямаше на кой да сподели – никой нямаше да приеме терзанията му насериозно.С какво заслужаваше тази съдба?Та той беше само едно деветгодишно дете.Той живееше в къща,която го разделяше от останалите.Къща,постоена от неговите страхове.Страхът от отхвърляне водеше до отхвърляне,страхът от кошмарни мисли го водеше към тези мисли.Това дете живееше в своята къща.Вратата е заключена ,което пречи на опитите му да излезе навън.Навън...Там е хубаво.Там са всички.Щастливи,отнесени от вихрушката на живота, който е хубав.Изпълнен със забавления.Но не и за него.Години минаха в чакане на промяна.Напразно.Той вече не е дете.Но миналото му хвърля  своята сянка  върху настоящето.Всяко изпитание до сега се е отразило върху психиката му.Хората отвън казват,че `това,което не те убива,те прави по-силен`. Тук,в тази къща затвор,това не важи.Всеки малък неуспех за него е провал ,който го смачква.Той се е опитвал да излезе.Наранявал е хора,за да може да впечатли други,на които не им пука за него.А и на него не му пука за тях.Той просто не иска да бъде самотен.Само това иска.Нищо повече.Би продал душата си.Но никой не я иска.Тя вече е развалина.Тук,в тази къща затвор, са черните спомени и тежкото настояще.Задава се ново препятствие.Но то няма да е като другите.Това ще е най-тежкото в живота му.За хората отвън то не е нищо особено и лесно преодолимо.Но за него вероятно ще е непосилно.Той няма друг избор,освен да опита да се справи,преди провала.Свободно падане.Сега гравитацията е по-силна от всякога. Поглежда през прозореца.Огромна тълпа.Там са и приятелите му.Той им се усмихва и им маха.Това е правил винаги.Усмихвайки се,държейки се небрежно,опитвайки се да разсмива хората,той крие истината.Само това му остана.Та,приятелите отвън също му махат.Дори и да знаят какво му е,те не могат да му помогнат.Те са отвън, смеят се ,забавляват се.Имат всичко.А тук,в тази къща затвор,момчето продължава да гледа през прозореца,търсейки причината за пропиляния си живот.                                                 K