Редици от звезди,посребрени пътища.

Светлинният блясък е навсякъде.

Но ето че всичко това се отдалечава –

галактиките и звездите бавно се смаляват.

Тъмнината и меланхолията властват тук.

Светове избухват и изчезват завинаги,

всичко е чакане на неизбежното.

Но всичко е наред – хармонията е жива.

Няма никакъв въздух,не е и нужен.

Няма живот и никога не е имал.

Изкрящи комети преминават,за да изчезнат.

Зловещ тътен на катастрофа заглъхна.

Връщане отново към множеството-

красивите звезди и сияния са навсякъде.

Тук някъде, сред всички тези светове,
може би има живот,способен да погледне отвъд.  
                                                                                К