Прочетен: 2146 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 21.02.2010 14:57
Той е на ръба.Всяко изживяване досега подреди пъзела на това падение.С трепереща ръка постави последното парче.Тук ,на този хълм.Ето ги дърветата,ето я изгнилата трева под краката му,ето я тази пропаст.Вгледан в града долу – всички тези хора,които никога няма да разбере.Нито те ще го разберат .Те са заключена стая за него.Той е корабокрушенец,изхвърлен на безлюден остров от сърдитото море.Сега може да се полюбува на гледката – оранжевия залез,колко красиво изглежда отгоре!Дърветата с голите клони сякаш зловещо наблюдават този човек,тръгнал към саможертва,жаден за покой.Краят – той е формалност.Защото вече е мъртъв отвътре.Споменът го върна назад в годините.Малкото момче , вгледано в черния часовник с жълтите стрелки.Тогава също толкова силно искаше края да дойде по-скоро.Ти,омразна майко,която игнорира виковете ми за помощ,моята смърт е за теб.Вие,които се опитахте да ми помогнете,надявам се да ми простите. `Точно така,избягай,поправи тази грешка,ти си ненужен.Искаш хората да те помнят с добро – нищо ли не научи?Единствено,което се иска от теб сега е паднеш за последен път,знам ,че го можеш.Това е съдебен процес и ти си единственият заподозрян.Присъдата – ВИНОВЕН! Време е да си платиш за всичко,което някога си бил,за хората,които си наранил,но най - вече за това , което сам си причини,за това, че ме допусна в главата си.Направи го.Повярвай ми,не е нужно да видиш още един залез.`Такива бяха мислите му сега.Toй пристъпи крачка назад,пое си горчива глътка въздух и погледна за последен път града долу и птиците - волни,непознали болката.Погледна и залеза.Усети горещите пламъци,издигащи се към главата му.Затвори очи,изчисти съзнанието си и полетя надолу.Последното ,което усети е вятъра в ушите си.Toва трябваше да се случи.Защото преди 2 дена той видя ужаса в очите.Видя я,видя я там на пътя до табелата.Ламята с четири глави,прекъснала мечтите му,пътя му.Никога повече няма да види онзи град крепост.Пазители на крепостта,ако видите сянката му,затворете портите и я изгонете.Няма място тук.Вие,които прочетохте тези редове,забравете ги.Те не са написани от човек, а от сянката,лутаща се в пространството и времето,търсеща покой. K