Там ли е още?Пак ли тъгата завладя неговите мисли?Думите им се забиха точно в гърдите му ,остри копия,проникващи в жертвата си.А беше заспал в леглото си и сънуваше най-сладкия сън:застанал на брега на кристалното море,прохладния вятър,слънцето.Не,не ме събуждай точно сега.Остави ме да се насладя на момента.Морето ще измие болката,приятния вятър ще изгони надалеч огорчението,слънцето ще премахне самотата.Това сънуваше той,а отвън зла сила събираше сили за атака.Събуди се от разбиването на вратата.Тя събори мечтите му от горния рафт,разби прозорците,надраска стената със зловещи думи.Всичко това като че ли няма край.И остана той треперещ от страх ,завит с одеялото си,гледайки към разбитата врата.Как да се предпази от студа?Как избягалите през счупения прозорец мечти да върне?А думите на стената отекват в ума му.Като че ли зла магия тегнеше над него.Тъгата го прояждаше с всички сили.Всяка секунда тук е тежка.Следващата атака е въпрос на време.Реши да не чака ,взе товара на гърба си и избяга.Вървейки,той не знаеше къде отива.Към т.нар. `връх`?Къде е той?Има ли го изобщо?Какъв е смисъла на всички идеали и абстракции,в които вярва?Погледна назад.Видя момчето с хилядите мечти,отплавали с големия кораб в неизвестна посока.A чуждите стъпки в пътеката чезнеха в тъмнината назад.Тъгата продължаваше да копае бавно,но сигурно в душата му.                                                                К