Изтича по улея на вечността времето

а страхът,роден от прахта,продължава своя ход.

Отлитат красиви птици,черни спомени ме застигат.

А болката е все там ,пуснала корени,спира всеки мой дъх.

Всяка неизказана мъка прозира през мълчанието.

Страхът ме дели от вечните копнежи,тихо потъвам в съня.

Но стелките на часовника ме преследват,ударите им ме събуждат.

Усещам се все по-слаб,не мога да спра бурята в мен.

Черни емоции вещаят катастрофа, а аз съм сам навън.

Страхът е все там,следа в прахта,заключена в спомена.

Гледам как отлитат птици, падам безпомощен в прахта.

И изтича там времето,а аз не мога да спра страшната буря.                                              К