Прочетен: 719 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.03.2009 12:41
Всички забързани като огнедишащи дракони сноват по централния булевард.Началото на февруари-понеделник е.Температурата – нормална,малко над нулата.Навсякъде хора,изнервени,сякаш защото слънцето само показваше,че съществува.Те само минаваха и заминаваха.Само го поглеждаха учудено и си продължаваха по пътя.Колко е малко и сладко!Пашкулчето ми то!Стоеше си спокойно и любопитно поглеждаше вляво и вдясно.Майка му бе в пощата...
-А,вие за какво сте ?
-Да.А-а,за трета каса.- Гласът и тънък,страхлив.Сякаш постоянно се срамуваше.
-Да,добре.Айде,влизайте и по-бързо,че много хора чакат.
Охраната пусна слабичката жена да мине.Тя се нареди на опашката и спокойно се огледа.Помещението беше пълно с възрастни хора,които упорито лазеха по нервите на касиерите.Стигаше се и до викове,но всичко бе в рамките на нормалното.Мина време и жената огледа чакащите преди нея.Видя познати лица.
-Гинче?Ти ли си?
-Да,аз съм . – последва тънка и несигурна усмивка.
- Какво правиш мойто момиче?Как си?
-Ами,аз тука, да пусна само плика.Иначе съм добре.Всичко е добре.
-Помниш ли ме ?Аз съм на майка ти,на сестра и,голяма приятелка.Много се имахме с нея.
-Да,да- помня.Често ви виждах като малка.- слабичката жена извърна несигурно поглед и отново се огледа.Имаше няколко човека пред нея,които чакаха.Младо момче и момиче,а другите – любопитни ниски бабички.
- Мъро,виж.Това е Гинка-на Марияна дъщерята.
-А,да!Ти,гачи много си отслабнала,бабе!Мъжа ти не те ли храни?
-Не,не.Така ми е по-добре...
-Ти се ожени в наща махала,нали?Мъжа ти е много хубаво момче,работливо.А,така,бабе!Да сте ни живи и здрави!Май,не ме помниш?Често те виждам да излизаш...,а?
-Аха,в долната махала съм вече.
-Ех!Ти дете имаш,а?Как е бебето? – И усмихнати бабички показаха изкувствени почти бели зъби.Спогледаха се.Разклатиха се като сменяха опорния крак и пак втренчиха поглед в лицето на слабичката жена.
-Да,то сега е с мен.Много съм щастлива.Сега е добре,настинало беше- сега малко на разходка.
-Отвън?- последваха многозначителни погледи на бабичките.Момчето,което чакаше се обърна и я погледна за кратко.После наведе глава...
-То е завито...
-Не е ли студено?Вкарай го вътре на топло.Недей така,бабе-дърво и камък се пукат. Не гледай ти,че слънце има!Айде,мини преди нас и с мъжа ти го прибирайте вкъщи,че лошо...
-Сама съм.Дойдох набързо да пусна плика и излизам.
-И бебето само?Кажи де!Айде бързо минавай и го прибирай!
-Да,да.Само ако може...Мерси.
Жената излезе отвън,а то си стоеше в количката.Мирно,кротко.Не беше разбрало нищо.
ИД