AroundUs :: Мъртвец

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.04.2009 22:35 - Мъртвец

Автор: aroundus Категория: Изкуство

Прочетен: 1891 Коментари: 8 Гласове:

Е, да- на Иванов му отне повече от година да го хване, но все пак успя. Добре, че извикаха него- идиотчетата от школата в Симеоново нямаше как да се справят с това- ако случаят беше техен, онзи маниак още шеше се разхожда по улиците. Но той го хвана.... чакаше този ден повече от година. Толкова месеци работа цяла нощ, стотици литри алкохол и ужасяващи кошмари, всеки път, когато успееше да заспи... но го хвана. Струваше си. Сега извергът беше закопчан и чакаше разпитите. Странно какво малко човече се оказа- очилато и хилаво, със старомодна риза и зализана прическа.... Иванов със сигурност не очакваше това- мислеше си, че е изправен срещу корав култист... дори нещо свръхествествено. Не му се вярваше, че човешко същество е способно на такива извращения... но ето, че малкото, очилато и изненадващо ухилено човече седеше пред него, после плашещата усмивка се разтвори и то проговори: - Здрасти, Иванов. Как е дъщеричката ти? Искаше му се да му шибне един ляв и да го рита, докато всяка кост в хилавото му тяло не се счупеше...но се сдържаше. Нямаше как да нарани семейството му.... семейството му- не ги беше виждал от месеци. Когато получи първата заплаха по телефона, ги изпрати на село при майка си. Липсваха му, но не можеше да си върши работата, ако трябваше да се притеснява и за тях. И без това много му беше на главата. Само стисна юмрук... „ Няма да му позволя да ми влезе под кожата..” - Искам да ти покажа няколко снимки..- измърмори Иванов....доста гадни снимки бяха . Заснетите тела бяха в кошмарите на следователя през последните месеци- винаги млади, нисички, червенокоси и привлекателни момичета... някой бяха още деца. Всеки би си изповръщал вътрешностите, само като погледне обезобразените трупове, а този се взираше, сякаш бяха стари снимки от сватбата на родителите му. Хладното му спокойствие добави още малко към гнева на Иванов: - Тази се казваше Дарина. Беше само на 15. Това е човек, по дяволите!- изкрещя следователят. - Виждам, че произведенията ми ти въздействат. Хубаво. Тази е една от любимите ми.- гласа на човечето беше тих и дразнещ. - Това ли са те зе теб? Произведения? Картини? Изрод нещастен!- Иванов не можеше да се сдържа повече, хвана малкото човече за косата и удари главата му в масата. Очилата се счупиха, но на човечето сякаш не му направи впечатление. Все още дразнещо спокойно, то отговори: - А ти какво очакваше ? Побъркан култист или маниак, експлоатиран от родителите си като дете? Е, нямам психологически травми. Баща ми не ме изнасилваше. Всъщност имам приятно семейство. Грижа се за близките си, обичан съм от тях. Дори не подозират за тайните ми забавления. – каза го, сякаш ходи тайно на боулинг... Иванов вече беше на ръба на търпението си.- Така е, просто забавления- правя това, просто защото ми харесва. Всъщност по това малко приличам на теб. - Не ме сравнявай със себе си, лунатик такъв!- пенеше се Иванов и за секунда всички неща, които беше научил на специализациите в Германия изчезнаха от главата му... после се върнаха. „ Не трябва да го допускам да ми влезе под кожата” отново си припомни той. - Нима не си като мен? Нима не ти харесва играта на котка и мишка? И двамата знаем, че последните месеци бяха най-интересните от живота ти. И сега най-хубавото- нашата малка игричка ще продължи. Познавам те... нямаш доказателства- просто толкова ти се искаше да ме пипнеш, че го направи при първата възможност.... Нямаш нищо срещу мен....тук не могат да ме осъдят. Всъщност дори не можеш да ме задържиш повече от 24 часа, нали така ? Преди да завърши изречението с типичната спокойна интонация, човечето получи удар през лицето, който го повали назад. После видя как следователят извади шишенце, изля част от съдържанието му в кърпа и покри с нея лицето на човечето. Събуди се в гората. Белезниците все още бяха на него, а Иванов копаеше на няколко метра в страни. Като видя, че се е събудило, следователят се доближи и го удари в корема с лопатата. После каза: - Прав беше. Нямам доказателства. Хубавото е, че знам какво да направя-ще те вкарам в гроба вмество в затвора.- Иванов вече не изглеждаше гневен... беше странно спокоен, сякаш всичко, което го разсейваше досега загуби смисъл... сега можеше да премисля всяка дума и всяко действие. Странно чувство... но му хареса. - И как ще обясниш отсъствието ми? Нали знаеш, че ще ме търсят. Има и документация.... няма да се отървеш.- измърмори човечето. - Ще кажа, че съм те пуснал сутринта, че си ми избягал някак... ще измисля нещо.- гордо, но със същото странно спокойствие отговори следователя. Вярваше, че всичко ще му се размине. - Прав бях за още нещо. Харесваше ти преследването... с действията си съм ти повлиял до там, че наистина си станал като мен. И знаеш ли, когато всичко това свърши, само един мъртвец ще си тръгне от тук. – човечето говореше, сякаш го беше страх. По-рано Иванов щеше да се замисли над подобни думи, но не и сега... не и сега. Решението вече беше взето. Удари го с лопатата. Последваха нови удари и викове... после само удари . Иванов избута трупа до гроба с лопатата и го зарови. Не беше убивал човек до сега, но в главата му не се въртяха мисли от рода на „ Какво направих?”. Нямаше го дори облекчението на „Всичко свърши”. Никакви мисли, никакъв страх.... нищо. Само онова странно, премислящо спокойствие. Покри кървавите следи по земята с пръст, изгори ръкавиците си... отърва се и от лопатата. Нищо вече не доказваше вината му. Качи се в колата и запали мотора... човечето беше право- само един мъртвец си тръгна от тук.

Нагоре

Тагове: мъртвец,