Животът е борба.Борба ,която започваме още с първите глътки въздух и която завършваме с издишането на последния си дъх.
   Аз съм на 17.Следващите няколко години ще определят дали ще постигна нещо в живота или ще се проваля тотално.Точно сега неизвестността ме плаши.Тази неизвестност правеше живота ми по-интересен преди , в детството ми .Лягах с мисълта какво ще ми се случи утре.Но бях щастлив.Живота ми беше гаден и хубав,тъжен и щастлив.Но най-важното - бях безгрижен,знаех че мама и тати ще ми купят нещо за ядене,че ще ми купят колело ,с което ще беснея с приятели по улиците на малкия ми град.Сега все още съм зависим от родителите си.Но знам че тези години отминават.И  чувствам страха от провала.Страха от това да не остана безработен търтей на 25 ,който е самотен и се издържа от родителите си.Или страха от това да работя тъпа нископлатена работа ,само и само да мога да свързвам двата края.Страха от това да не намеря своето място в живота.Страха да не загубя борбата.
  Ако трябва да изразя в проценти шансовете си за щастлив бъдещ живот, те биха били 40 на 60...
  - Не са много големи шансовете ти май.
  -Кой си ти?
  -Не ме ли позна?Аз съм Математиката ,която ти `учиш` в училище и по която имаш слаби оценки,въпреки че си отличник по другите предмети.
  -Махни се!
  -Няма!Виж,аз знам много неща за теб.Знам че се страхуваш от бъдещ провал.Имаш чувството , че всички ,които познаваш , ще намерят своето място в живота.Но не и ти.Виждаш как при мен повечето твои съученици се справят, но не и ти.Аз подхранвам чувството ти за малоценност,аз те карам да се чувстваш малък...
  - Млък!Достатъчно.Не искам да те слушам повече!Слушай сега ти : Аз съм отличен ученик,имам приятели , семейството ми е заможно ,искам да постигна нещо в живота и ще го направя.Не знам какво ми е приготвил живота ,но ще се боря докрай.Знаеш ли,преди 2 дни видях бившите ми комшии,на които малкия им син почина.Те не бяха нещастни.Бяха си родили ново дете.Те бяха щастливи.Те бяха надвили живота.По телевизията виждам  инвалиди,които се стремят да живеят живот,близък до нормалния.И успяват.Защото човек не живее напразно.Сега разбирам че за да успее  ,той трябва да е упорит,да устоява на предизвикателствата,на които го подлага живота.Той също трябва да открива и хубавите неща,да се стреми към тях.А не да гледа наполовина празната чаша и да се вайка че не е пълна догоре.Той трябва да отиде до чешмата и да я допълни.
  Но какво ли ти говоря ,ти не разбираш хората.Познаваш донякаде само мен ,защото аз ти разреших да ме мачкаш,защото не виждам истинските препятствия в живота, а се занимавам с теб.Повече няма да ме тормозиш ,ясно ли ти е, Математико?...Математико??.....                                                             К

Niama strashno! Nojyt e dyrven! Pravi kakvoto triabva, ostanaloto samo shte se naredi! Ama nai-vajnoto e da ne zabraviash da bydesh shtastliv, koeto niama (pochti) nishto obshto s obstoiatelstvata. I uspeh po Matematikata...

всичко се постига с вяра и работа. лаконично, но да кажем, че е така...

Не се притеснявай, в борбата с живота ще падаш много пъти и понякога много ще боли. Ще се научиш да внимаваш. Но най-важното е когато паднеш - ДА ПОЧИСТИШ МРЪСНИТЕ КОЛЕНА И ПАК НАПРЕД! За едни живота е песен, за други е трагедия. Всичко зависи от теб!!! От изборите, които ще направиш! Но това е твоя живот. Представи си го като тетрадка- /може и да е тетрадката по математика/- можеш да пишеш каквото си искаш, да триеш, да късаш и пак да почваш от начало следващата задача, а защо не и следващата страница :)
Смело напред. Смелите също се страхуват.
Наслаждавай се на всичко, до което се докоснеш максимално!
И въпреки всичко пожелавам ти Късмет ...