Момичето седеше и гледаше паметника.Така стоя втренчена доста дълго,след което се обърна и се взря в дълечината.На един дъх с поглед обхвана целия красив хоризонт,извъртя се отново към паметника и въздъхна.Остана така – замислена. На Шипка започнаха да преиждат хора носещи български знамена.Голямата тълпа и шумотевица не И пречеха.Игнорира ги.Привидно притеснен от факта,че нарушава спокойствието И, един възрастен човек се доближи до нея...
-Извинете,колко е часът? – Питането на дядото остана без отговор.След малко повтори,но по-силно.Празничната глъчка на насъбралото се множество ,по случей националния празник на България трети март ,беше доста силна.Момичето сякаш излезе от въображаемия си свят ,погледна стареца,после и часовника си.
-Един и половина
-Благодаря!А,знаете ли в колко почва празничната програма?
-Не,съжалявам- момичето впи поглед отново в далечината.Дядото се огледа и застина на място.
-Красиво е – продума тя.
-Да.Като млад често идвах,но от както болките в краката станаха непоносими,идвам само на днешната дата.
-Променило ли се е нещо?
-Не- все същото е,нашата България.И с хубавото и с лошото – приемам я.Ти какво мислиш?
-Красиво е.- поспря за малко и съвсем спокойно продължи – Да,наша е и какво правим с нея?Виждаш ли онези хора?
-Да.
-Вгледай се.Какво виждаш?
-Българи.Патриоти.
- Ха,аз виждам,че половината са пияни футболни хулигани,дошли повече да викат,от колкото заради празника.За какво са им тези бири ? Ще пийнат за националните герои,после с размътени глави ще пеят и ще бъркат химна?Няма да съм изненадана,ако празника не бъде използван за политическа пропаганда...
-Защо всички сте толкова ченогледи?Такава ли е модата сега?Или май ние ви направихме такива младите...Сега по навик се говори колко е трудно,колко е тежко,къде са изчезнали истинските българи,че сме забравили националните герои,националните идеали;че на днешния ден по телевизията са повече редовните,а не празничните програми;че държавата е скапана,че народните избранници са маскари,че образованието,здравеопазването са зле...Вместо думи ни трябват дела.Вместо приказки за пошлата действителност ,времето ще бъде на наша страна,ако го запълним с действия...Както правехме преди.
-Наша страна...Сега не правим така.- И двамата замлъкнаха.
На върхът беше много студено.Скоро щеше да започне празничната програма.Всички се бяха уживили – суматоха,песни,камери.Отдолу се заизкачваха хора скандирайки политически лозунги.И те викаха,пяха.Пяха си тяхното.Момичето потърси с поглед стареца – нямаше го.За миг видя...Той ли беше?Не беше ли?Слизаше.Тръгваше си.Стъпка по стъпка,стъпка по стъпка...
ИД
