Случвало ли ти се е да пътуваш вечер и да видиш едно от онези „работещи момичета”? Не? Нито пък на мен. Няма значение- просто си представяй. Виждаш я да чака до стара, порутена автобусна спирка. Да я наречем Ирина(проститутката, не спирката). Ирина е хубава, много хубава- с червена коса, достигаща стегнатото и дупе, с млада нежна кожа. Гледа към теб с мъртвешки, студени очи и сякаш бавно изпива живота ти...
Та Ирина беше добро момиче до 15 годишна. После се появи той- приятелят й. Оправи я и я заряза. Тя някак изгуби вяра в любовта. И когато вече нямаше идеали, останаха само парите и удоволствията. Първоначално опита да е трофейното момиче на разни мамини синчета, но не се получи- Ирина не издържаше да слуша глупостите им, макар парите и колите да й харесваха. Затова й остана само един вариант... И така започна да се продава по спирките. Парите за такова момиче са добри, клиентите са много. И само това имаше значение. Ирина дори се чувстваше някак горда, че печели толкова много- вярваше, че я харесват. Всички я заглеждат. Всички искат да правят секс с нея. Но никой не знае що за човек се крие зад студените очи.. и вече никого не го е грижа-нали има хубав задник. Прави свирки на всеки с двайсетачка в джоба. Няма мечти, сремежи, цели, няма и думи.... а може и да има. Но никой не иска да ги чуе. Никой не се интересува. Никой не иска да я слуша. Ирина е празна(образно казано, защото докато работи, е пълна с... както и да е). Ако един ден изчезне, едва ли някой ще забележи... просто ще се преместят на друг ъгъл. Ирина е безсмислена. Животът и е безсмислен. На никого не е повлияла, никого не е очаровала истински... ако не беше това писание, нямаше да знаете за съществуването й. Може би вече няма нищо зад студените й, мъртвешки очи... в момента ми се иска да вярвам, че никога не е имало. Но всъщност съм сигурен, че някога очите са били различни- пълни с живот и надежда. Аз ги промених... ние ги променихме- цялото общество. Ние създадохме Ирина. И сега ние трябва да избягваме погледът й от страх да не видим своите грешки в него.
WR
24.03.2009 23:35
Поздрави!
А скриеш ли се зад стените, рано или късно това което е скрито ще изчене.
В душите аз така или иначе не вярвам.
И не виждам истинска разлика между проститутките на спирките и тези по списанията.
Никого не опреквам с това.
но момичетата по спирките наистина са жертви.
и не забравяйте, че проститутките обслужват клиенти-мъже- не критикувайте само работещите. вие също сте мъже.